Живеем във време, в което етикети с цени се лепят дори и на мечтите. А всички сме чували мисълта, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Вместо да бъдем "големи", напоследък май повече мислим за това какво и колко ще ни струва реализирането на една мечта. И така тя потъва в забрава... До следващата погубена мечта.

Страхът е онази висша сила, която ни води към дъното, към отричането на новото и към погубването на мечтите. Колкото повече иска един човек, толкова повече се страхува от предизвикателствата, вместо да ги приеме. А всъщност, по-страшен е самият страх.

Борис Колев е от онези млади хора, които са осъзнали, че мечтите нямат цена и не си заслужава да се предава на страха. Приел е предизвикателството да развива собствен бизнес, базиран на иновации и идеи, в България.

На много от нас им е трудно да си представят как един 20-годишен младеж успешно ръководи вече почти международна маркетингова компания, при това у нас. Възможно е.

За да се прави бизнес не са необходими само пари, а преди всичко много работа, желание, време, енергия, усилия и идеи. А когато бизнесът е не само работа, но и удоволствие - удовлетворението е пълно.

Бъдещето принадлежи на идеите, иновациите и електронните комуникационни канали. Маркетингът и рекламата няма да бъдат това, което са сега. Кампаниите ще бъдат по-евтини и ефективни, а ефектът от тях ще се измерва далеч по-точно. И това - благодарение осъществяването на нови и разчупени визии.

Каква по-добра идея от това нововъведенията да ги направят младите хора? Младите, които доста по-лесно и бързо възприемат новостите, чийто живот е силно обвързан с технологиите, които пътуват, сблъскват се с други реалности, опознават света и го претворяват в своята работа.

За това как работи един 20-годишен младеж, откъде черпи идеи за бизнеса си, какви трудности изпитва и каква е визията му за бъдещето (неговото и на компанията му) - четете в следващите редове.

*******************************

Представи накратко себе си - с какво се занимаваш в момента, какви са интересите и хобитата ти.

Млад предприемач, или поне така ме наричат хората. Всъщност, аз съм на 20 години, и според някои хора съм прекалено млад, за да се занимавам с толкова много и сериозни неща, но това за мен е въпрос на интереси, нагласи и среда.

Отдаден съм на много идеи: имам собствен бизнес, сътруднича и на няколко неправителствени организации. Занимавам се с това, което ми е интересно, което харесвам, и затова и давам всичко от себе си.

Извън работата - интересувам се от спорт, музика, различни забавления. Студент съм, уча "Маркетинг и мениджмънт" в University of Porthsmuth, който има клон в София и това ме улеснява за лекциите и изпитите.

Семейството ми е съвсем обикновено, не развиват собствен бизнес и вкъщи не сме коментирали тази тема. Попаднах в тези среди чрез Джуниър Ачийвмънт.

Когато се присъединих към програмите на организацията, първо станах доброволец, организирах събития, впоследствие започнах работа в техния офис.

От 15-годишен сътруднича на Джуниър Ачийвмънт, в момента съм президент на алумни клуба за България. Междувременно, получих ценни знания за света изобщо, но и за бизнеса, икономиката, особено за маркетинга. Тогава реших, че искам да развивам собствен бизнес.

Как се роди идеята за JT International?

Идеята тръгна от Джуниър Ачийвмънт и програмата им "Ученическа компания", а когато навършихме 18 години - регистрирахме фирмата, започнахме реална работа и в момента компанията се развива доста добре. Тази програма ни беше от голяма полза, защото освен уроците и теорията, ние практикувахме: давахме идеи, разработвахме ги, после се срещахме с компании, на които предлагахме нашите продукти.

Когато стартира програмата на Джуниър Ачийвмънт в училище, заедно с по-инициативните в класа решихме да направим учебна компания. Кръстихме я Junior Team - оттам идва и името JT, то е вече регистрирана търговска марка. Занимавахме се с изработка на рекламни материали, уеб-сайтове, поне доколкото ни стигаха уменията. Малко по малко станахме популярни, търсеха ни, правехме рекламни материали на презентационни CD-та. С тази идея спечелихме няколко награди. Превърнахме се в една от най-успешните учебни компании в България.

По-късно някои от нас заминаха да учат извън България, други се отказаха от идеята. Междувременно срещнах и други хора, с които имахме общи интереси и идеи.

Компанията я регистрирахме с Биляна Христова и Виолетка Минкова, бивш ПР и маркетинг-мениджър на Джуниър Ачийвмънт, но преди около половин година Биляна излезе от съдружието.

Развихме JT International в много различни сфери, като тръгнахме именно от "малките" идеи. По нашите планове, до края на 2009 г., като това зависи от настъплението на финансовата криза, ще имаме офиси на две места извън страната, например - Виена и Брюксел. Ние и в момента имаме чужди сътрудници.

Как се реши да превърнеш идеята в реалност и какви спънки срещна по пътя на реализирането й?

Това е въпрос на време и енергия, на желание да работиш. На това ни учеха и в Джуниър Ачийвмънт - да не се отказваме. Ние всички имахме желание, много искахме да направим нещо, да развиваме собствен бизнес, но и да е нещо, с което и да се забавляваме, да ни харесва и да ни е приятно. Влагаме много ентусиазъм в разработването на идеите.

Защо избра да се насочиш към сферата на маркетинга и корпоративния имидж?

Много време се занимавах с бранд мениджмънта на Джуниър Ачийвмънт. Освен това, там се докоснахме до различните аспекти на бизнеса и икономиката. Така разбрах, че това ми е най-интересно - маркетинга и корпоративните комуникации, връзките с обществеността. Занимавах се и с компютри и уеб дизайн. Съчетах двете и комбинацията се оказа сполучлива.

В момента поставяме акцент върху иновациите в маркетинга. Разбира се, обслужваме изцяло няколко компании, ИТ отделът ни е най-силен. Организираме и различни събития - частни и корпоративни.

Разкажи повече за компанията - нейната структура и служители. На какво залагаш при подбора на новите членове на екипа? Колко и какви хора работят в JT?

JT International има 4 звена: JT Eventis - занимава се с организацията на събития; JT Design - това е ИТ отделът, в който разработваме софтуер, правим уеб дизайн, разработваме също цели CMS и ERP системи, имаме няколко изградени наши платформи, които продаваме; JT Communications - звеното за ПР и реклама; JT Inventis - creative отделът, лабораторията за идеи. Това е най-интересната част от компанията. Там разработихме идеята за Bluetooth маркетинга, която набира сила, както и други идеи които сме разработили вече или предстои да развиваме. Там се зародиха и някои идеи за дизайн и интернет маркетинг.

Екипът: средна възраст - 21 години. Постоянните ни членове са 7 - 8 човека, но работим с още много партньори във връзка с организирането на събития и различни кампании.

Възрастта ни едновременно ни помага и пречи. Бизнес партньорите ни трудно ни възприемат и трудно ни се доверяват, минава време, преди да успеем да ги убедим, че ние всъщност сме едни добри професионалисти. Младостта ни е положителна характеристика в creative отдела, тъй като ние, младите, раждаме много идеи, имаме различни, разчупени визии, особено когато става въпрос за създаването на реклама. По-лесно ни приемат в чужбина, не ни подценяват, няма я реакцията: "Ама вие какво правите тук???" Уважават ни именно защото сме млади и работим, захванали сме се с тежка задача и вървим по по-трудния път. Тук в повечето случаи получаваме покровителствено отношение, понякога надменно, подценяват качествата ни и нивото на професионализъм.

JT International е първата компания в България, която въвежда Bluetooth-маркетинга. Една година след това, смяташ ли, че стратегията е успешна на база клиенти и интерес към нея?

Всъщност, идеята е все още в стадий "развитие". Тя не е наша авторска, преди време видях подобна кампания в Лондон и ми хрумна, че може да се приложи и у нас. Проведохме няколко теста в София, с помощта на Столична община и МетроМедиа направихме няколко опита и в столичното метро.

Идеята е посланията да достигнат персонално до всеки чрез мобилния му телефон, тъй като хората прекарват много време със своите хендсети.

Bluetooth е технология, която предполага хората да приемат съобщение само ако искат, което ограничава спам-а, и излиза по-евтино от традиционните рекламни кампании. Освен това, има точно измерване дали посланието е достигнало до хората, колко от тях са го приели, прочели, изтрили.

При един тест в метрото стана ясно, че от около 100 човека 40 са с постоянно включен Bluetooth. Съобщенията се разпространяват на места, на които хората по принцип са настроени да получават такива послания - някъде навън, на улицата, в транспорта, в търговски центрове и заведения. Всеки сам избира дали да приеме съобщението или да го отхвърли. Системата "помни" отказите и в продължение на много време не изпраща нищо до тези телефони.

В момента подготвяме кампания съвместно с Джоб Тайгър, софтуерната компания Ладоре и МетроМедия. Имаме идея да предложим една нова информационна система, но целта не е да конкурираме всичките разпространявани безплатни и платени издания и интернет портали. Искаме да покажем, че има един нов начин информацията да достига до хората и че той работи ефективно.

Има ли психологически бариери при възприемането на Bluetooth-маркетинга от страна на клиентите?

Разбира се, по-лесно технологията се възприема от по-младите, също и от хората, които не използват телефоните си само за говорене, а държат на функционалността и използват всички заложени "глезотийки".

Интересът все още не е толкова голям, защото това е нещо ново и непознато, но с течение на времето ще се наложи. Още повече, че у нас хората се показват чрез мобилните си телефони, да притежаваш последния модел телефон е въпрос на престиж. Ето защо тук подобни кампании имат голям потенциал. Въпросът е технологията да се използва по правилен начин, в никакъв случай за разпространяване на спам.

Хората се плашат от новото, но мениджърите ще осъзнаят позитивните страни на технологията. А те са, както казах - ниска цена срещу висока ефективност, възможност за персонално предаване на посланието и изключително точна статистика.

Какви са спънките при разпространението на реклама посредством Bluetooth-технологията? Какви са позитивните страни?

Това е нов канал за комуникация, който е много по-ефективен, както казах - може точно да се измери ефекта от рекламата, докато при другите форми това е почти невъзможно. Въпросът е в това да убедим рекламодателите в неговата полезност. Това е основната спънка. У нас предстои да се развиват мобилният маркетинг и офлайн рекламата.

Кои комуникационни канали, според теб, имат най-голямо бъдеще?

Определено електронните - мобилният маркетинг, интернет рекламата, която у нас не е толкова развита, а предстои да поевтинее значително. Изобщо - иновативните канали за разпространение на информацията. Те са евтини и уникални и в чужбина се доказа, че работят ефективно.

В какво смяташ да инвестираш занапред и как смяташ да развиваш бизнеса си? Сподели за бъдещите "творчески" планове на Борис Колев.

В JT International поставяме акцент върху иновациите. Към момента основните ни усилия са насочени към налагането на Bluetooth маркетинга, но имаме и други идеи, които можем да развием, стига да бъдем подготвени с нужното финансиране. Например - маркетингът чрез аромати.

Тази практика тръгва от Япония. В кинозали там, преди началото на прожекцията, по време на рекламите, са се разпръсквали за секунди съответните аромати. Например, ако дават реклама на Нивеа, за 30 секунди в залата се разпръсква ароматът на представяния продукт. След края на филма много от хората по пътя си към къщи виждат козметичен магазин, влизат вътре, разглеждат и дори често купуват продукти на Нивеа, абсолютно несъзнателно. Същата практика прилагат и големите вериги McDonald s и KFC. Това е ново и непознато у нас, но се надявам, че също ще има успех, когато му дойде времето.

Откъде черпиш идеи за новите продукти на компанията?

Ние сме екип, който има много и нестандартни идеи, има време да разработим повечето от тях. Много пътуваме, това ни оказва своето влияние. Чуждата страна е и друга среда, други разбирания - отиваме там и наблюдаваме, "попиваме" новото, което може да бъде адаптирано и приложено и у нас, при това - успешно.

Освен това, идеите се раждат, когато нещо ти липсва. Ето и един пример - още в ученическите ми години, когато това беше само една учебна компания, "изобретихме" музикална възглавница. Обикновено вечер, преди да си легна, си пускам музика, дори съм си слагал плеър или телефона под възглавницата, музиката идва приглушено и е много приятна. Така реших: защо да няма музикална възглавница?

Разработихме идеята, естествено - тя се оказа много скъпа за приложение. Тогава установихме също, че никой не предлага такова нещо, намерихме информация само за фирма, която продава подобни плажни възглавници. Скъпата реализация не ни попречи да представим проекта на състезания и спечелихме и награди. Сега, доколкото знам, към 50 сайта предлагат подобни продукти.

Също така се уча от "големите", както се казва. Apple, Microsoft, HP - тези компании са тръгнали именно от малките идеи, смятани за неизпълними, а къде са сега.

Няма как да отминем темата за световната финансова криза, която се превърна и в икономическа. Потърпевш ли е бизнесът ти от финансовото торнадо и каква алтернатива за финансиране и достъп до ликвидни средства имаш при евентуално покосяване на JT от кризата?

В България световната финансова криза не се е усетила още в такава степен, тя се отнася повече за високоразвитите икономики. Разбира се, и у нас има някои проблеми и фирмите свиват първо бюджета си за маркетинг и реклама, което, според мен, е голяма грешка. Имам и примери от моята действителност: компании, които обикновено ни възлагат конкретен брой поръчки, вече се ограничават. Ако миналата година сме организирали 5 събития за една фирма, тази година имаме лимит от 2-3.

Освен това, трудно е да намерим финансиране за разработването на новите ни идеи, тук лоша шега ни изиграва и нашата младост - фирмата е само на 2 години, а и ние сме "хлапета" според много мениджъри. По-трудно намираме нови клиенти отколкото вече изградените имена в бизнеса, които дори и по време на криза запазват своите поръчки. Освен това, ние, "хлапетата" отиваме да кандидатстваме за корпоративен кредит, а банките все още нямат достатъчно доверие в младите и инициативни хора, което е голяма спънка.

Смятам, че кризата няма да има този отзвук у нас, който има по света, но безспорно ще ни засегне, защото ние работим в сферата на маркетинга и рекламата и губим много. Но повече губим от недоверието, с което ни посрещат.

Как попадна в класацията на BusinessWeek и какво ти донесе наградата "Млад предприемач 2007"?

За да попадне един млад предприемач в класацията на списанието, трябва да получи 3 номинации от компании участнички в анкетата. Тогава бяха около 400 фирми. За нас номинацията беше голяма изненада, още повече, че бяхме съвсем "зелени" на пазара. Преди това бяхме работили с няколко фирми от Австрия и Белгия и разбрахме, че сме номинирани от тях. Това беше голямо признание.

След като се съберат всички номинации, се избира топ 16 на номинираните. Попаднахме и там. BusinessWeek публикува класацията и профилите на участниците в интернет и следва гласуването, което има два етапа: първо гласуват обикновените хора, след това - и мениджъри. Така JT се нареди на второ място в Европа. Изненадващо за нас, защото нито бяхме толкова големи, нито реализирахме някакви сериозни приходи, както победителя - той беше спечелил около 1 милион евро от своя проект - търсеща машина, подобна на Google.

Положителна роля тук изиграха нашите контакти още от времето, когато ходехме по състезания с учебната компания. Нашите оценители оттогава ни оцениха и сега, но този път - като равностойни противници и партньори.

Как се става млад предприемач на годината?

С идеи, мисъл и много, много работа. Парите, както много хора смятат, всъщност нямат толкова голяма роля. Трябва да имаш ясна визия за бъдещето, да си нестандартен и гъвкав, да влагаш много енергия и ентусиазъм, като едновременно с това работиш и за обществото, не само за личната си изгода. Това се цени в чужбина - работата и идеите.

Лесно ли е да развиваш собствен бизнес в България, какви спънки срещна по пътя? Имаше ли подкрепа, каква и от кого?

Трудно е. Много хора мислят, че е лесно, но не е. Някои попадат в бизнес средите по наследство, аз просто приех едно предизвикателство. Трудностите са много: бюрокрацията, финансирането, недоверието, което будим с младостта си, корупцията...

Подкрепа получавахме от близките си, от приятелите, от Джуниър Ачийвмънт. Те ни учеха да не се отказваме, да мислим и да рбаотим.

Много полезни ни бяха контактите, които изградихме, докато развивахме учебната компания. Тези хора продължиха да ни търсят и с много от тях работим и сега. Доброто ни име от ученическите състезания беше един успешен ПР, така се породиха и много желания хората да се запознаят с нас, да работят с нас.

В чужбина определено е по-лесно, хората уважават избора ти да правиш това, което правиш, има по-малко бариери, а и печелиш по-лесно и повече от бизнеса си. Но пък е по-малко интересно и предизвикателно.

Повечето млади хора горещо искат да емигрират. Те защо реши да останеш в страната и имаш ли желание да напуснеш България?

След като завърших средното си образование, бях приет да уча в САЩ, но избрах да остана тук. Чувствам, че тук е моето място. Постоянно пътувам, виждам се с различни хора, попадал съм в различни обстановки - определено тук е моето място.

Смятам, че младите са бъдещето, тези, които ще решат проблемите на страната. И те не бива да бягат, а да посрещнат предизвикателствата. През 2006 г. участвах на едно състезание в Маями, което се провеждаше под мотото "Къде бихте инвестирали?" Повечето участници предлагаха проекти за инвестиции в БРИК (бел. ред. - Бразилия, Китай, Индия, Русия), моят беше за инвестиции в България. И спечелих.

Тук има толкова празни ниши, има много по-големи шансове да се влезе на пазара, докато в развитите икономики стартът е доста по-труден, отколкото развитието.

Много от моите приятели, бивши съученици и партньорите ми от времето на "учебната" JT заминаха, но обещаха да се върнат и да работят тук. Ще видим дали ще си удържат на обещанието.

В България много млади хора се впускат в начинания, които са им меко казано - неприятни, но са изключително доходоносни. Освен това, по мои наблюдения, масово се учи "за вишо" и продължава да битува онази "мъдра" народна мисъл "Учи, мама, та да не работиш!" - т. е. - висшето образование се счита за летящ старт в една "мързелива" кариера. Какво е твоето отношение към тези нагласи и смяташ ли, че ще има скорошна промяна?

На запад образованието не е предпоставка за успех в кариерата, важно е да имаш желание за работа, знанията може да се придобият и по други начини. У нас все още оказват влияние стереотипите от социалистическата ера, но и това ще отмине, просто трябва да се "смени" поколението, мисленето, да се разчупят закостенелите и вредни нагласи.

Разбира се, образованието си има своето място и е важно за развитието на личността, също и на бизнеса - когато е практически ориентирано. Това е проблемът у нас - тук се набляга на остарялата теория, не на практиката. Не се организират стажове, а ако ги има - стажът не се провежда реално. Информацията се обновява непрекъснато и за постигане на успех трябва да си инициативен и в крак с времето и тенденциите. А иначе печалбарството не е разпространено само тук - всеки сам за себе си избира къде, как и защо да се реализира.

Как е възприеман един толкова млад бизнесмен от семейството, приятелите, обществото и, особено - от конкуренцията?

Семейството ми се гордее с мен, но докато стигнем до тук изминахме дълъг път. Първоначално те не одобряваха честото ми отсъствие от къщи, не осъзнаваха, че аз, "хлапето", правя нещо мое, градя нещо стойностно. Мисленето ни е такова - щом си млад, значи не е възможно да развиваш нещо такова. Нещата се промениха, след като ги заведох на едно голямо събитие, на което даже получих и награда.

Приятелите ми ме подкрепят и ми се радват. Е, понякога ми се сърдят, че нямам време за тях, не осъзнават как така имам работа? Някои от тях не работят, студенти са и в свободното си време не правят нищо, забавляват се. Естествено, и аз намирам време за това, но бизнесът ми е приоритетен. Нямам работно време - мисля постоянно за работа и това не се разбира от всички. Но се надявам и това да се промени скоро.

Партньорите и конкуренцията, когато преодолеят негативизма си, се изумяват. Тези, които са ни проучили предварително, или ни познават от времето, когато бяхме учебна компания от програмата на "Джуниър Ачийвмънт", ни се възхищават на ентусиазма. Другите подхождат различно. Все пак, не сме имали кой знае колко неприятни моменти от това, че сме млади. Смятат ни за неопитни, но доказваме противното и в крайна сметка - спечелихме много партньори и приятели.

Какво е твоето послание към младите хора в България?

Да се борят за идеите си и да не спират да мечтаят. С времето ще се научат да преценяват добре хората, да обмислят внимателно нещата и да решават в кои съвети да се вслушат. Най-важното е да разчитат на себе си и да не се отказват.

Автор: Миглена Иванова, expert.bg